„Agora Speakers International е световно сдружение с нестопанска цел, което се състои от запалени доброволци, посветени на това да помагат на хората да развият своите умения за ораторство, комуникация, критично мислене, дебатиране и лидерски умения.“ Дебатирането присъства във волеизявлението на Agora Speakers от самото ѝ начало. И все пак досега то се пренебрегва в образователните материали и с втората версия на Образователната програма и Ръководството на Agora е време да разгледаме този въпрос. Все по-голям брой изследвания показват огромните ползи от дебатирането като образователен инструмент: Дебатирането подобрява критичното мислене много повече от самото ораторство (Allen, Berkowitz, Hunt и Louden, 1999 г.), (Howell, 1943 г.), (Hill, 1993 г.), (Greenstreet, 1993 г.) Дебатирането е най-ефективната дейност в колежа за преподаване на изследователски умения; Дебатирането осигурява значителни ползи за хората, които започват кариера във всички сектори (Center, 1982 г.) (Hobbs и Chandler, 1991 г.); Има ясна връзка между участието в дебата и подобрените умения за писане и слушане (Mezuk, Bondarenko, Smith и Tucker, 2011 г.), (Peters, 2009 г.), (Huseman, Ware и Gruner, 1972 г.); Съществува много силна връзка между участието в дебата и постигането на лидерски позиции в обществото (Keele и Matlon, 1984 г.), (Union, 1960 г.); Опитните участници в дебати имат много по-ниски оценки на вербална агресивност в живота (Colbert, 1993 г.); Дебатите драстично намаляват (до три пъти) вероятността за изключване от училище (Anderson и Mezuk, 2012 г.); Дебатирането е една от най-одобряваните дейности от бивши участници. Всъщност то се радва на почти единодушно (99,26%) одобрение от учениците, по-високо от всяка друга образователна дейност. (Parcher, 1998 г.). Съществуват много състезания за дебати и системи за правила за дебати, повечето от които се основават на парламентарни системи и парламентарна процедура (особено британската парламентарна процедура). Обикновено те предоставят строг ред относно какво и кога може да се каже и кога могат да се въведат нови аргументи и доказателства. Въпреки това в забързания днешен свят трябва да вземем предвид и други форми на дебати, особено тези по телевизията, радиото или подобни медии, където действието е много по-малко подредено и забързано, или онези ситуации с дебати, които също са много по-гъвкави, като съдебни производства или бизнес преговори. Дебатирането също има своите проблеми. В забележителната статия на професор Нанси Тумпоски (Tumposky, 2004 г.) се твърди, че дебатите са склонни към дуализъм, убеждавайки участниците да гледат на проблемите само от две позиции, при което те се съсредоточават върху победа или загуба. Освен това няколко проучвания показват, че състезателният характер на дебатите не е естествен за начина, по който жените и някои малцинствени групи мислят и общуват. Предложените правила за дебати се стремят да постигнат деликатен баланс между: Това срещите да не са прекалено дълги; Служенето за образователна цел; Това да бъдем възможно най-реалистични; Развиването на умения, които могат да се използват в широк спектър от реални дебати или подобни на дебати ситуации; Това да не се създава лоша атмосфера в клуба; Способността дебатите да бъдат нещо повече от раздели с нулеви резултати, в които единият отбор печели, а другият губи, и насърчаване на постигане на консенсус. Точка (1) е най-лесно постижима чрез промяна на изискванията, че всички срещи трябва да имат минимален брой роли, така че клубовете да изберат изцяло класическа среща или среща само за дебати, или комбинация от двете, ако времето го позволява. Ще има изискване обаче да се провеждат поне четири дебата годишно, като Заместник-председателят по образование отговаря за тяхната организация. Очаква се дебатът да продължи между 30 и 90 минути, в зависимост от броя на отборите и времето, което Заместник-председателят по образование отделя за всеки раздел. Трябва обаче да внимаваме да не превърнем клубовете на Agora в клубове за дебати, тъй като това не е целта. Това е опасност, защото дебатите са по-забавни и вълнуващи от подготвените речи, така че могат да доведат до определена „зависимост“. Дебатите трябва да допълват и разширяват съществуващата образователна програма, а не да я заменят. Също така трябва да помним, че целта на дебатите на Agora е предимно образователна за членовете, които участват в тях.